www.bgton.com

Въпреки че отдавна не е по върховете на класациите, Бой Джордж редовно “гостува” на страниците на жълтите издания и продължава да привлича вниманието върху ексцентричната си личност.

Последно – в началото на миналата година, когато бе осъден на 15 месеца затвор за побой над жиголо, от които излежа четири, преди да бъде освободен за добро поведение. Въпреки че през последните петнадесетина години е популярен най-вече като един от най-скъпоплатените диджеи, Бой Джордж никога не е преставал да записва музика и, както разкрива пред Rolling Stone, съвсем скоро ще излезе новият му албум.

Колкото до Culture Club – има голяма вероятност да се съберат за турне и дори за нов албум през 2012. Намираме го в софийския клуб Ялта минути преди да застане зад диджейския пулт. Навярно със зелената шапка и тежкият грим се опитва да прикрие близо 50-те си години, но всъщност той изглежда много по-млад. Разговорлив е и завършва всяко свое изречение с гръмък сърдечен смях, който показва, че не се взема много на сериозно. Музикант, диджей, дизайнер, писател, гей или просто обикновена откачалка, дами и господа: Бой Джордж.

Освен с диджействане, с какво друго се занимаваш напоследък?
Току-що приключих триседмично турне в Англия. А през последната седмица бях диджей в Естония, Милано, Швейцария и Северна Ирландия, така че съм доста зает. Мога да правя всичко, което ми харесва – да сготвя суфле, да бъда диджей, да правя дрехи. Няма правила, не се ограничавам само в една област. С каквото и да се захвана обаче се опитвам да бъда креативен. И все пак се занимавам предимно с музика, турнета и диджействане.

Имаш тонове неиздавани записи – защо спря да правиш албуми?
Всъщност след няколко месеца излиза новият ми албум. Казва се Extraordinary Alien и е по-скоро денс. Повечето от нещата в него съм ги правил сам.

Мислиш ли, че музикалната индустрия има бъдеще?
Нямам представа, не съм толкова навътре в бизнеса, както преди. Всичко се промени изцяло, особено за артисти като мен. Вече не ме излъчват по радиостанциите, пускат музика от 80-те и навсякъде чувам “Karma Chameleon”, но не и новите ми неща. Непрекъснато трябва да търся различни начини, за да представя новата си музика. Така че за мен музикалната индустрия и радиостанциите са само загуба на време. Винаги съм си падал по интернет и всичките социални мрежи. Разликата е в това, че сега имам директен контакт с публиката.

Коя е най-лошата ти случка с музикалните компании?
Много са, но това вече не е важно. Когато започвах, бях в суперуспешна група, продавахме милиони. Много хора се опитват да подражават на това, което някога са били. Правил съм го и аз. Но сега искам да съм напълно различен. Днес имам свобода, мога да кажа каквото си поискам в музиката, не трябва да се съобразявам с абсолютно никого. Докато бях с Culture Club, беше трудно – бях гей, но не можех да го призная, защото щеше да се отрази и на останалите.

Беше в затвора четири месеца. Говори ли ти се за това?
Защо ще искам да говоря за това? Ако искаш да пишеш за това, цялата история я има в интернет, няма да я коментирам, така че не ме питай.

Сменяме темата. Лейди Гага те определя като едно от най-големите си влияния, какво мислиш за нея?
О, колко мило! Харесвам я, бях на един от концертите ? и смятам, че доста прилича на Мадона, само че с по-хубав глас. За мен е копие на Мадона.

Вярно ли е, че ще записвате дует заедно?
Не. Но записах песен с Марк Ронсън, “Somebody to Love Me”. Ще излезе през юли в неговия албум. Участвам и в новия диск на Найджъл Кенеди. Но с Лейди Гага за момента нямам намерение да работя.

Ако можеше, какво би променил от живота си?
Миналото. Но не мога. Мога единствено да се концентрирам в настоящето. Миналото е без значение, бъдещето – и то е без значение.

Можеш ли да сравниш клубната сцена през 80-те с тази сега?
Различна е. През 80-те трябваше да изглеждаш по определен начин, не те пускаха в клуба, ако не си облечен подходящо, беше твърде снобско, не пускаха хората, които не изглеждат модно. И после, когато есид хаусът дойде, стана пълна анархия. Тогава хората дори не се обличаха, важни бяха танците и наркотиците. Нещата са твърде различни сега, все още има места, където не можеш да носиш кецове и т.н., но клубната сцена е много по-отворена. В един и същи клуб можеш да видиш всякакви персонажи. Дори и в България можеш да видиш травестити.

Още ли си последовател на Кришна?
Не чак толкова, но все още ходя в храма. Преди много се тревожех дали съм истински кришнар, дали мястото ми е там, но сега вече не ми пука. Чувствам, че получавам нещо от Кришна и не е нужно да обяснявам на никого какво е то.

Какво те възбужда?
Обичайните неща – красивите хора, интелектът, харизмата. Не знам всъщност… животът ме възбужда.

Кой е най-големият ти порок?
В момента… Нямам пороци. Ако нещо е нормално за мен самия, защо трябва да се смята за порок? Не е мой порок (смях). Всичко, което правя, е напълно нормално. Това, че съм гей, също е напълно нормално, не е нещо специално, различно, лошо или по-добро.

Кога плака за последно?
Плача непрекъснато. На сапунените сериали, на новините… Онзи ден гледах един епизод на Eastenders, съпругът изгони жена си и тя стоеше и плачеше в дъжда, а аз плаках заедно с нея. Много съм чувствителен.

Бритни или Кристина?
Нито една от двете.

Смърт или слава?
Нито едно от двете. И двете са надценени.

Рано сутрин или късно вечер?
Определено късно вечер.

Хомо или хетеро?
И двете. И без това смятам, че всички са бисексуални!


Вълчо Калудов
* Материалът е публикуван през юни 2010 г. в RS 008.