www.bgton.com

В навечерието на поредния фестивал в Сан Ремо една от най-големите звезди, записала името си в аналите на събитието, няма да репетира в митичния театър „Аристон”, а ще пее в София.

Умберто Тоци, който през 1987-а в трио с Джани Моранди и Енрико Руджери грабна голямата награда в престижния конкурс на италианската песен с парчето Si puo` dare di piu` („Може да се даде повече”), благодарение на „Жокер Медиа” ще преброи българските си фенове в Зала 1 на НДК на 11 февруари. А те, както навсякъде по света, са страшно много.

Неслучайно един от албумите на Тоци се казва Superstar: в тоталната американизация на жанра международните суперзвезди от Ботуша са твърде малко: „Освен мен само още Лаура Паузини, Джана Нанини, Дзукеро, Ерос Рамацоти и Тициано Феро” – полу на смях, полусериозно обича да изтъква певецът.

Днес определят Умберто Тоци като истински италиански рокер. На неговите концерти хората се тълпят в подножието на сцената и куфеят неудържимо. Той хвърля прогизнали от пот пешкири към публиката и

момичетата направо полудяват

Нищо, че Умберто е вече поти на 60... Артистът признава, че в първите години на кариерата си наистина е бил по-свит и свенлив. Сега е постигнал спокойствието, което му позволява да се забавлява повече в този занаят.

„Преди си беше наистина тежка работа – откровен е Тоци. – Но в момента аз самият успявам да се наслаждавам на репертоара си и благодарение на публиката преоткрих, че той не се състои от прости канцонетки”. Певецът отдавна не излиза на подиума с прословутия зелен гащеризон на механик, с който навремето стана известен – няма как да скрие, че е сложил няколко килограма отгоре и не се побира в него. Все още му харесва да си похапва добре, да си ляга късно нощем и все още пуши. „Би трябвало да спра, но факт е, че ми е приятно. Не правя нищо, за да се грижа за гласа си. Явно съм осенен от чудо!” – шегува се рокаджията.

Трансформацията на Умберто Тоци от легенда на мелодичния италиански поп до звяр на автентичния рок е сложна. Той е роден на 4 март 1952 г. в Торино в скромно семейство. Бащата е полицай, а майката домакиня се грижи за трите деца – Мафалда, Франко и най-малкия Умберто. В началото на 60-те големият брат зарязва сигурното си работно място в офисите на автомобилния гигант „Ланча” и създава своя група. През 1964 печели фестивала в Кастрокаро, а три години по-късно включва и Умберто в своите проекти. По-малкият свири основно като китарист в живите спектакли с бандата на батко си почти до 1975-а.

Близки до фамилията са на мнение, че без успехите на Франко в неговия кратък, но съдържателен творчески път звездата на Умберто едва ли би изгряла. Той самият обаче често обвинява първия си ментор в стратегически грешки, съсипали таланта му. И може би е прав – днес малцина знаят кой е Франко Тоци, докато Умберто Тоци се радва на мегапопулярност.

Певецът композитор в началото е повлиян от голямата англо-американска школа, най-вече от „Бийтълс” и Пол Маккартни. Показателен е фактът, че някои от най-оборотните му интернационални шлагери през годините са аранжирани от калифорниеца Грег Матисън. През 1974 дуетът Уес и Дори Геци се класира пръв на фестивала „Канцонисима” с песента на Тоци Un corpo e un anima („Тяло и душа”); през 1976 сингълът Ti amo („Обичам те”) печели „Фестивалбар” и се продава в над 8 000 000 копия по света, а 1979 става годината на Gloria – най-печелившия италиански хит за всички времена след безсмъртната Volare на Доменико Модуньо. Наред с победата в Сан Ремо 1987 пък носи бронз от конкурса "Евровизия" на дуото Тоци и Раф, които се представят с култовата до днес Gente di mare („Морски хора”).

С албума Gli altri siamo noi („Другите сме ние” – 1991) звученето на Умберто Тоци вече не е познатото на италианската публика, то става по-мощно и твърдо. „Не съм нито първият, нито последният, който се променя по пътя – обяснява артистът. – „Бийтълс” също са го правили. От първия им сингъл Love me do до един от последните Sergent Pepper те са доста различни”. Многоликият талант неотдавна написа автобиография,

пя на сватбата на принц Албер в Монако

(негов огромен почитател), занимава се и с благотворителност, като подпомага със средства педиатрична болница. В основата на подобни жестове е Моника, дългогодишната съпруга на певеца, която по принцип избягва светлината на прожекторите. 26-годишният им син Джанлука пък от известно време се изявява като мениджър на баща си.

„В моята кариера съм имал късмета да бъда номер 1, номер 10, номер 50, номер 100, после отново номер 1 и т.н. Вече отдавна знам, че репертоарът ми е сред тези, които се смятат за първокласни в Италия – доверява Умберто. – Няма значение дали в днешния хитпарад съм номер 1 – за мен е важно да композирам и пея неща, които ме вълнуват. Не трябва на всяка цена да печеля спринта на 100 метра като Юсеин Болт, нали?!”

Какво прави Тоци в гримьорната или караваната преди концерт? „Преобличам се, осведомявам се чрез сътрудниците ми къде можем да се нахраним след участието – не от лакомия, а за да разтоварим адреналина. Обаждам се по телефона вкъщи и се качвам на сцената. След това наистина с моите музиканти отиваме да похапнем, релаксираме и

никога, ама никога не говорим за музика!!!

Това е фундаментално правило!” – категоричен е маестрото. Понякога го обвиняват, че не отделя много време за автографи и снимки с фенове след изява. „Виждали ли сте колко хора има на моите концерти?! Как да уважа всички?! – репликира звездата в едно свое онлайн интервю. – Доколкото знам, само Джани Моранди има физически сили да остане да раздава автографи още два часа след двучасов концерт. Аз не съм толкова трениран...”

Колкото и да е странно, Тоци твърди, че навремето и в Италия певците са бивали лансирани на базата на политическата им принадлежност: „И въпреки всичко онази епоха създаде изпълнители с прекрасни песни. Докато сега им липсва индивидуалност. Чувам само банални парчета. Нивото е много ниско. Тревожа се за днешните млади. Баща ми 22 години беше нощен патрул, вкъщи не сме яли бифтеци всеки ден, но имаше радост и амбиция да станеш нещо. А синът ми и неговите приятели са изплашени от кризата и липсата на работа.

Победителите в изкуствени формати като „Екс фактор” и другите музикални риалитита също нямат бъдеще – те са развъдници на неосъществени певци. Мисля, че Боб Дилън и Джими Хендрикс никога не биха участвали в нещо такова”.
Скоро след концерта в София – през април 2012, Умберто Тоци пуска нов албум: двоен cd, съдържащ 18-те емблематични сингъла в кариерата му, както и неиздавани парчета.

Що се отнася до оня прочут цитат от „Глория” за нейните „бедра, върху които сутрин слънцето се ражда”, певецът приема за нормално те вече да са 48-а или даже 52-ра мярка...

Ирина Гигова - http://novinar.bg